ЗАЕДНО В МНОГООБРАЗИЕТО
Родопите са били граничен регион в продължение на хилядолетия: между древните траки и Римската империя; между земите на Византия, Отоманската Империя и тези на славяни и българи; а в последните векове - между държави като Турция, Гърция и България. Тази граничност продуцира едно истинско етническо и религиозно многообразие, с чието мирно управление родопчани се гордеят и до днес.
Освен православни българи, роми, арменци и гърци, планината е дом и на малки еврейски общности, както и на много мюсюлмани, които изповядват както алеви, така и шиитски ислям. Някой от тях са българоговорящи и са наричани в общността помаци; други са турскоговорящи и имат турско самосъзнание. Има и ромскоговоряща мюсюлманска общност, част от която е също с турска идентичност.
В Родопите живеят и архаични номадски общности като каракачаните, които са гръцкоговорящи и православни, както и новопристигнали араби, руснаци и неизменните британци, американци и французи, чието присъствие стана по-осезаемо в последните две десетилетия.
Мирното съжителство между двете най-големи общности в планината - тези на християните и мюсюлманите е ревниво пазена традиция в Родопите. Културата на взаимно уважение и взаимопомощ е хилядолетна.
В Родопите могат да се видят църкви и джамии, построени само на няколко метра една от друга: факт, доказващ липсата на сегрегация на религиозен принцип в региона.
В историята на планината често се е случвало заможни мюсюлмани да строят църкви за ратаите си- християни, както и християните да помагат за съседите си - мюсюлмани да строят или поправят джамиите си.
В Родопите хората вярват, че никой не е по-голям от хляба и от планината: а тя е решила да даде дом на всички. Ето защо уважението и човещината са на първо място в ценностната система на местните.
Един отличен пример за Европейско многообразие в действие.